Шоколад

От пръв поглед бях впечатлена от този шоколад. От втори също. Той се оказа едно истинско бижу и като вид и като вкус. Какво бях закопняла за нещо кисело в шоколадова обвивка, той ми дойде точно навреме. Но да започна както трябва, шоколадът е Линдт айс-амарена. С подзаглавие Млечен шоколад с кирш крем и парченца вишна. Веднага бързам да си призная, че не знам какво означават нито амарена, нито кирш крем, но това не ми попречи да се насладя на шоколада.

Защо написах, че е бижу ли? Защото като го видях, първата ми мисъл беше, че изглежда като кюлче от нещо скъпоценно. Кутийката му е продълговата , много красива, със сребриста лента отгоре и отдолу, с много, ама много апетитна картинка на течен шоколад, вишни, сладолед и едно нахапано парченце от този, които се крие в нея. Рисунката е релефна, за да може да придобиете още по-добра представа за изключителността на шоколада. Изваждаме кюлчето, което е обвито в сребърен станиол с мини надписи Lindt. Дотук всичко ми говори за класа, стандарт, качество, изпипана работа.

Отварям и преди да видя 10-те парченца шоколад и да успея да им се порадвам като хората, ме грабва аромата. Ще се опитам да ви го опиша, но не знам дали ще успея толкова добре, колкото го чувствам. Мирише на сладко, на вишнев ликьор, с капки шоколад или на вишни варени в шоколад. Двата мириса са се смесили и трудно могат да се разделят. Мирише на горчиш бадем, на лятна нощ, много е приятно.

Идва ред и на вкуса. Шоколадът е млечен, нежен, мек, топи се в устата. Парченцето е пълно с бял млечен крем, не е розов като на опаковката, но пък има розови точици, срещат се и по-едри, но те са малко трудни за описание, седят ми изкуствени като вкус. Тук таме хрупва по нещо, иначе киселее приятно. Първо се усеща сладостта на шоколада, а после киселия крем. Когато отхапеш аромата на бадеми е по-силен, но приятен. Благодарение на крема и вишните, шоколадът не е прекалено сладък и е много вкусен. Част е от лимитирана серия, заедно с белия си събрат, с който ще ви запозная в другия си пост, но определено от двата шоколада, този ми е фаворит.

Мисля, че мога да изям цели два шоколада от този вид, но ще оставя малко и за вас.

Read more...

Днес ще сме на био шоколад. И по точно био фин натурален шоколад с касис. Марката отново е Vivani, писах за нея преди време. Попаднах и на други био шоколади, но реших да пробвам този вкус, най-вече заради желанието да съчетая сладко и кисело. Съставките на пълнежа са: нерафинирана тръстикова захар, пшеничен глюкозен сироп, кисело мляко на прах (това не ми допада много като идея), концентрат от касис, ацерола на прах (за първи път го чувам, ще проверя какво е), алкохол, естествен аромат от касис. Интересна комбинация се очервата.

Опаковката му е както винаги артистична, червено, тъмно лилаво и черно са се смесили и оформили картина, в която аз различавам нещо като елхичка, но може да и е грозд от лилави зрънца. Парченцата вътре са 18, напълно достатъчно. Оформени са на отделни купчинки, вътре в които е пълнежа. Той самият е с гъстотата на карамел и с цвят на карамел, но вкусът определено не е карамелен. Пълнежа доминира над вкуса на шоколада, затова ще ви опиша него. При първото опитване не можах да се сетя на какво точно ми напомня. После ми просветна, че касиса всъщност е грозде и кремчето е точно с такъв вкус, но доста по-сладък. Очаквах малко по-кисела жилка, а такава въобще няма. На моменти дори прекалено и то главно от пълнежа, защото основата е натурален шоколад с 60% какао.

Обичам да отхапвам по-малко от шоколада, за да усетя по-добре вкуса му, но при този всеки път почти на косъм беше да се омажа. Както и да отхапя, гъстия пълнеж течеше подобно на мед. Решението е да лапам цялото парченце наведнъж, но тогава ми става пък много сладко. В крайна сметка май не успя да ми угоди този шоколад. Но не се знае ако имаше още един същия, дали нямаше да му свикна да го ям, без да се окапя и без да ми е сладък. Определено обаче искам нещо по-кисело в съчетание с шоколада и ще продължа да търся.

Намерих информация за ацерола, то не било лошо нещо, дори напротив оказва се доста полезно, но наистина не бях чувала за този плод.

Ацеролата е малко дърво или храст, което ражда малки червени плодове. Прилича на европейската череша. Употребата на ацерола в Северна Америка се дължи на високата концентрация на витамин С, заради антиоксидантните свойства.
За сравнение – портокалите дават от 500 до 4000 ppm витамин С или аскорбинова киселина, докато в тестове с ацерола тя е порядъка 16,000 до 172,000 ppm. Ацеролата може да съдържа до 4,5% витамин С, в сравнение с 0,05% в обелен портокал.
Ацеролата доставя два пъти повече магнезий, калий и витамин В5 в сравнение с портокала. Също така съдържа вит.А, рибофлавин, вит.В3 и др.
Ацеролата е била обект на немалко клинични проучвания, главно заради консумацията й като хранителен продукт. Според някои изследвания кората, листата и плодът й имат антигъбични свойства.
Последни поручвания в козметиката показват, че витамин С е силен антиоксидант и бори свободните радикали, за това екстрактът от ацерола се появява в козметични кремове, които борят състаряването. Освен витаминното съдържание, ацеролата съдържа и минерални соли, които са в помощ на уморената и стресирана кожа. Това, заедно с протеините, хидратира кожата и подобрява състоянието на капилярите. (Източник: Зоя.бг)

Read more...

Днес няма да хапвам шоколад. По простата причина, че си угодих с парче торта Неделя. Затова пък ще ви представя една рецепта с шоколад, за да подсладим все пак деня.

По едно време това лято бяхме нападнати от тиквички. Буквално извираха всекидневно, откъснеш 5, наготвя 4 и на другия ден порастнали още 6. Измислях какви ли не вариации, подарявах на приятели, имаше дори за прасетата на комшиите :)

В един кулинарен блог, който следя, попаднах на рецепта за браунис с тиквички. Веднага беше взето решение, че това трябва да се пробва и незабавно решението беше приведено в действие.

Преди да споделя рецептата само да кажа, че толкова ни хареса брауниса, че правих още няколко пъти, носих дори и в офиса. Ако не знаеш какво има вътре, вкуса по никакъв начин не го показва. Мириса беше малко по-различен, но не е тревожно. Разбира се не успях да си реша проблема с тиквичките, за брауниса отива само една, но пък открих една интересна и много сполучлива рецепта.

Ето я и нея:

Продукти:
2 ч.ч. настъргани тиквички
1/2 ч.ч. олио
1 1/2 ч.ч. захар
2 яйца
2 ч.ч. брашно
1/2 ч.ч. неподсладено какао
1/2 ч.л. сол
1 1/2 ч.л. бакпулвер (може и бакпулвер с ванилия, да се замаскира мириса на тиквичките)
1/2 ч.л. канела
1 1/2 ч.ч. нарязан тъмен шоколад (аз използвах Линдт)
1/2 ч.ч. нарязани орехи

Тиквичките се подсушават върху кухненска хартия. Смесват се захарта, брашното, какаото, солта, бакпулвера и канелата в купа. В друга голяма купа яйцата се разбиват с тел и се смесват с олиото. Сухите съставки се прибавят към течните и сместта се разбърква много добре. Получава се доста гъста смес. Изсипват се тиквичките и орехите и отново се разбърква. Правоъгълна тавичка се намазва с малко олио. Сместта се изсипва в нея и се заглажда. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 180. Внимавайте да не го препичате. Вътре трябва да остане леко влажен.

Източник: Щъркелово гнездо

Read more...

Днес бях на зъболекар. За човек обичащ и консумиращ шоколад, зъбите ми са в добро състояние. Сложиха ми обаче някакво лекарство, което адски горчеше и лютеше едновременно и уж щеше да мине, но ми развали за целия ден вкуса в устата. Пробвах какво ли не, но той си остава. Затова реших да действам по правилото „клин, клин избива“.

Шоколадът, който ще ви представя днес отлежава от доста време. Като гледам трайността му е до октомври 2011, но днес му бил късмета да го опитам. Донесен ми е от Англия, от едно много мило момиче, което ми се нави на странното желание и направи всичко възможно, че и повече аз да получа различен и чуждестранен шоколад. Пътуването се отрази единствено на цялостта на шоколада и затова на снимката е начупен.

Име: Dark chocolate with chilli – mexico 66% cocoa, производител: Thorntons – the Art of the Chocolatier. Много готина опаковка, изкефи ме максимално. Само два цвята – червено и черно, много семпла, но пък точно отразяваща какво съдържа. Всичко е премерено, няма нищо излишно или не на място. Името на фирмата е изписано по калиграфски, както подхожда на един утвърден производител, докато думичката Chilli е надраскана със замах, набързо и страстно. 80 грама шоколад в квадратна кутийка, за която не са пропуснали да отбележат, че може да се рециклира.

Вътре следват още изненади. Шоколадът е опакован с фолио, на което диагонално се редуват надписите: love me * unwrap me * eat me (превод в ефир – обичай ме, отвори ме, изяж ме). При такава покана как да устоиш. Вътре са 16 парченца, които ако не бяха начупени щяха да образуват красива заврънтулка в горния ляв ъгъл. В долния е изписано името на фирмата.

Разнася се много наситен мирис на какао, сладко и тъмно. Вкусът също е тъмен. Леко нагарча (но не като зъболекарското лекарство). Разочарована съм обаче от лютото. Въобще не се усеща, нито преди, нито по време на, нито след яденето на шоколада. Когато го сдъвча се усеща дори лека сладост. След четвъртото парченце съвсем, ама съвсем леко се усети люто, но пак не е достатъчно. Сигурно, ако беше много пък, пак щях да съм недоволна, но наистина търся нещо различно и предизвикателно. Като оставим настрани това, шоколадът си заслужава заради качеството и заради плътния вкус и мирис. Този път оставям няколко парченца и на вас, определено добре засища шокоглад, изядох само половината :)

Read more...