Katy Lait Tarte Citron

Ох, като не му върви на човек и шоколада му се вгорчава. Макар, че при шоколадите специално, казват, че горчивите са по-добри, защото са с повече какао, но това всеки сам ще си прецени. Моето оплакване е за шоколада, който ще ви опиша сега. След разочарованието от Милка, се надявах да се утеша с този. Макар, че явно не съм избирала внимателно, а както по-често се случва с очи. А те ми подсказаха, че комбинацията от шоколад и лимон ще е нещо интересно, ново, хубаво. Но би било добре и да прочета съдържанието, преди да купувам. Че беше и 150 грама, не че не го изядох, но защо трябваше да се мъча така :)

Е разбира се щом е шоколад не е мъчение, а по-скоро чувство на неудовлетвореност, на високи очаквания, които не са били изпълнени. Името на шоколада е Katy Lait Tarte Citron, преведено според производителя е Фин млечен шоколад с 45% млечен пълнеж, с парченца целувки и вкус на лимонова торта. Марката е на Кауфланд и е произведен специално за тях, затова май и не се среща на друго място. Заглавието му не звучи крайно лошо, но трябваше да предположа, че "вкус на лимонова торта" си е точно вкус или по-скоро само вкус, но не и самата торта. Бегъл намек за нея, без да са там основните и съставки. А намека може да се постигне само с цвят или аромат, с две думи химия.
Опаковката е много година, шоколадово-лимонена, действа слюноотделящо с две парченца шоколад (сега се замислих, че на повечето шоколади са все по две парченца на опаковката, явно така е прието) и половин лимон. Вътре шоколада и той грабва внимание, ама всичко е за заблуда на клиента, т.е. мен :) Дванадесет по големички парченца са, нали ви казах, че е 150 гр, с някакви листенца на тях, така и не разбрах от какво растение са, мисля, че трябва да наподобяват лимонено дърво, но са далеч от истината.

Мирише приятно, свежо, цитрусово. Вътре пълнежа е богат, в смисъл има го, не са го спестили. Бледожълт на цвят, мек, по скоро ронлив, отколкото кремообразен. При повече взиране може да се открият и някои малки бели участъци. На вкус шоколадът е сладък, леко хрупкав, но вкусът ми е само на млечен шоколад, с мирис на нещо друго. Няма вкус ни на торта, ни на целувки, ни на лимон. Което не ми хареса никак. Както казах и в началото не останах доволна от избора си. Изядох го, но ако бях прочела ревю за него, сигурно не бих го купила. Надявам се следващият ми избор да е по-добър и запомнящ се.

Milka Cream & Popping candies

Милка Рези
Това е нов шоколад на Милка, лимитирана серия, май го пуснаха във връзка с Алпийското им турне. Новите шоколади в тази серия са два - Милка Рези и Милка Лисл (тези имена не звучат добре на български). Реших да опитам Рези-то. Май този път се повлиях повече от представянето му, отколкото от собствените си предпочитания. Заглавието му е Алпийски млечен шоколад с млечен пълнеж и пукаща захар. Млякото е малко в повече, защото това е и запазената марка на точно тази крава Рези - "Здравей, аз съм Рези, от известната алпийска порода крави Симентал, ценени и уважавани за качественото си мляко и кроткия си нрав. Живея в Алпите, където планините докосват небето, въздухът е кристално чист, а тревата свежо зелена. Не е чудно, че съм така спокойна, а млякото ми е толкова хубаво!" и т.н. сладки приказки за малки деца.

На опаковката има портрет на точно тази кравичка, малко изкуствено сложена на фон от зелена полянка, личи си колажа и с две жълти "обеци" на ушите. В розово поточе се плацикат две парченца от шоколада, има и розов надпис. Пълнежа им изглежда доста обещаващо, като крем. Дори тази прекалено сладникава визия, направена като за момиченца или блондинки не ме усъмни кой знае колко, бях готова да експериментирам.
Вътре шоколадът си е обичайният на вид. Миришеше ми на карамел, явно е от пукащата захар. Пълнежът му изненадващо изглеждаше като на опаковката, само малко по-светъл, но точно така жълт, с по-жълти парченца в него. Сгризах набързо едно парче. Не усетих нищо по-различно от шоколад. Млечния крем въобще не се усещаше, само парченцата ми хрупаха из устата. И при второто парче така, май крема само разваляше шоколада.

За третото парченце реших да действам по-бавно и да пробвам все пак тоя крем няма ли да се покаже. И това нещо се разпука. Четох аз, че има пукаща захар, ама си мислех, че е нещо като карамела. А то ми се мотка по езика и из устата и пука. Ама освен това сякаш отива и нагоре в главата ми пукащото усещане, залепя се за небцето и пак пука. Е може ли такова нещо. Аз очаквам шоколад, то ми трещи из главата. Честно си казвам, не ми хареса. А пукащите парченца са доста нагъсто и не можеш да ги избегнеш. На детето много му допадна и изяде шоколада, но аз пробвах с още едно парче и се отказах. За мен тези двете неща бяха взаимно изключващи се - шоколад и пукаща захар. Вкусът на шоколада изчезва и остава само пукането. Не съм опитвала прочутата Милка с диня, която също пукала, но и тя сигурно нямаше да ми хареса. Аз и като бях малка не харесвах пукащите бонбонки, макар, че бяха хит. Ама да ги смесят с шоколад си е малко недообмислено. Някой може да го хареса, но аз определено повече няма да си взема от този шоколад. Чудя се даже да си купувам ли въобще и шоколада на другата крава Лисл, не очаквам да е много по-различен от този, в смисъл напудрен на външен вид, а вътре нищо особено, даже напротив.

Katy White Chocolate coconuts

Реших да опитвам по-нестандартни вкусове, независимо дали са на известни марки. Като се изправя в магазина пред щанда със шоколади и се чудя какъв да избера, нестандартното и новото винаги ми се набива на очи. Да вярно, че и другите са хубави, особено, ако са на качествена марка, но пък нали трябва да сме отворени за новото и нестандартното. Това си има и някои негативни страни, като например, че се прави компромис с качеството на шоколада и не винаги знаеш какъв вкус да очакваш, може и да не ти хареса, но пък изненадата също е част от удоволствието. Затова този път се спрях на бял шоколад с кокосови стърготини, собствена марка на Кауфланд, произведен в Полша.

Не ми е за първи път да ям бял шоколад, даже не описвам такъв за първи път, но чак сега се замислих белия шоколад шоколад ли е? Трябва да проуча въпроса, вярно има си какаово масло, но го няма какаото, а нали шоколадът го прави точно какаото. Ще поразсъждавам над този въпрос и ще потърся инфо, не че ще спра да ям бял шоколад, той също си има своите вкусови предимства.

Днешния шоколад е от евтинките. За мен все още важи правилото, че щом е евтин един шоколад, то не е много качествен. Този беше на промоция и струваше 0.99 лв. На външен вид не изпъква кой знае с какво, обвивка в синьо и бяло, леко лъскава, с апетитен кокосов орех и две парченца шоколад. Заинтригува ме по скоро вкусът му, а не външния вид. За съставът няма да казвам, но определено имаше допълнения, съответстващи на ниската му цена.

Още с отварянето се разнася един много приятен аромат на кокос, завладяващ бих казал. Вътре в станиола са 15 бели парченца, макар, че бели не е точно определение, по-скоро са жълти, но така сме свикнали да ги наричаме. В средата си имат кръгли символи, може би имащ предвид кокосов орех, но на мен лично не ми приличат на нищо познато. Самият шоколад е доста мек и някак странно мазен на пипане. По-лесно се чупи и вкуса е по-мек и по-мазен, сякаш е крем с полутвърдо състояние. Има доста кокосови стърготини в него, харесвам ги. В началото вкуса е по-сладък, постепенно идва усещането за хрупкане и най-накрая сякаш шоколада се стопява и в устата ти остават само няколко стърготинки. Определено вкусът е добър, интересен е, сладък е, но не прекалено и е вкусен. Другите членове на семейството и те го харесаха. Макар, че най-малката тестерка предпочиташе да го хапва и после да се опита да го залепи обратно. :)



Ще ми се да опитам кафяв шоколад със кокосови стърготини, но не например Баунти, а наистина шоколад смесен със стърготини. Не знам дали има, но ще потърся и споделя. Вие какви бели шоколади обичате?

П.П. Нещо снимките ми на шоколади се влошават, или бързам много да ги ям, или покрай мен има много помощници и няма време за снимки. Мисля да почна да се уча малко на занаят, само ми трябва материал за снимане :)

Jacquot Chocolat et Pistache

Този път няма да ви говоря за шоколад. Шоколадът не е всичко. Има и други неща за хапване. Например шоколадови бонбони. Не ми се вярваше, че мога да се наслаждавам на шоколадов бонбон така, както на шоколад, но усещането се оказа същото. При шоколада това усещане се повтаря n на брой пъти в зависимост от парченцата. Или докато не преядеш, защото и това се случва. Но пък остава за другия ден и тогава пак наново.


Tези бонбони ми ги донесоха от сърцето на Франция, от Париж. След като аз не мога да отида там, реших, че бонбоните ще дойдат при мен. И ето ги пристигнаха. Колкото и да бързам да ги опитам, трябва да изчакам за подходящ момент, разбирайте децата да не пречат на снимките. После са добре дошли за яденето. Не лишавам децата от шоколад. На мен ми доставя удоволствие да го ям, не виждам защо и те да не го опитат. Не ядем шоколад всеки ден, така че не го намирам за нередно.

Но да се върнем на темата за бонбоните. Марката им е Jacquot. Казаха ми как се произнася и няма нищо общо с това, което се вижда, но не мога да си изкривя езика така че да го кажа правилно. Опитвам се, но има опасност бонбоната да изпадне от устата ми, затова се отказвам. На тази фирма преди време хапнах едни трюфели и бяха вълшебни, така че очаквам и бонбоните да се представят по същия начин.

Само като им чета името и огладнявам - Chocolat et Pistache - шоколад и шам фъстък. За картинката на бонбоните да не говорим. Кутийката им е много стилна, квадратна, зелено и много тъмно златно, почти кафяво, съчетание от шоколада и шам фъстъка. Повече място е отделено на марката и в ъгъла се виждат два бонбона - един цял и половин разопакован. Изглежда вкусно, повярвайте ми. Ха имало и надпис на английски - Milk chocolate filled with praline and pistachio pieces. Тука пак има чар, в цялото това обяснение какво да очакваш.

Отварям нетърпеливо, не чакам да видя станали ли са снимките. Вътре в медени на цвят гнезда се спотайват 12 златни топки. Малко нецензурни думи заради броя на бонбоните. Не знам как ще се огранича и няма да ги изям всичките наведнъж. На пръв поглед бонбоните определено ми приличат на футболни топки, това световно първенство определено не ми влияе добре. :) Златни с зелена лента в средата, на която е изписано Jacquot. Трудно се вадят, не че ще ми се опрат. Вадя и развивам внимателно. Първото станиолче се скъса. Помня едно време как си събирахме станиолчетата от бонбоните, заглаждахме, ама за какво сме ги ползвали, освен за цветни хартийки не помня.

Пак се отплеснах, а бонбоните стоят пред мен отворени и ме чакат. Бонбона е от две половинки, слепени, здраво, всяка с чертички като слънце. И е шоколадов, което е най-важното. Топи се като го подържа повече време в ръце. Мирише на много вкусен шоколад. Разделям двете половинки и оооо :( Въобще няма шам фъстък вътре, а на опаковката е даден доста нагъсто. Затова пък има шоколад. Но мирише на шоколад и още нещо. Нещо сладко и фъстъчено, къде са се скрили тия фъстъци. Сърцевината на бонбона е мек шоколадов крем, тук там може да ви се закачи някое парченце шам фъстък. Но вкусът е страхотен, ох само да преглътна и ще ви го опиша. Не много сладък, но достатъчно шоколадов, усеща се вкуса на ядките и карамел. Но така добре се е смесило в шоколада, че всичкото те залива заедно и после отчиташ отделните вкусове.

За съжаление половинката на един бонбон ми стига точно за две хапвания. Крайно недостатъчно. Половин кутия ще ми е достатъчна, за да имам поне някакъв спомен от бонбоните. Но един само ме раздразни. Минавам на следващия, ако остане, ще ви дам и на вас. Много хубави бонбони, препоръчайте ми български вариант, ако сте опитвали.

Noir poire amandes

Странни неща се случват с този шоколад. Първо седя сума ти време в хладилника, чакащ удобен момент да ни се покаже. Стоенето в хладилника не е препоръчително за повечето шоколади, не знам защо, но губят част от вкусовите си качества. По принцип трябва да се съхранят на около 18ºC. Явно шоколадът тогава запазва най-добре вкусовите си качества. Та този шоколад добре си отлежа в хладилника и учудващо това не беше се отразило на вкуса му. Явно е шоколад – ескимос.

Другото странно беше, че не намерих каква марка е. На него пише Katy exquisite, но такава марка шоколади не открих. Възможно е да е така, защото е произведен за Kaufland, но все пак трябва да съществува някъде тази марка. Ще се разтърся още, гризе ме любопитството.

До тук имаме анонимен шоколад ескимос. Време е да започнем да го разкриваме малко по малко. Шоколадът, ако не сте разбрали още от снимката е Noir poire amandes. Произведен във Франция и името му преведено означава „Натурален шоколад с пълнеж круша и карамелизирани бадеми“. Разкош. До сега не бях опитвала шоколад с круша, но намерих доста рецепти за такива шоколадови изкушения, явно е страхотна комбинация.

Опаковката е картонена, семпла, черно със зелено. Малко повече ми идва черното, можеха да сложат още малко зелено, но и така се търпи. На едно от зелените поленца, като на полянка са сложени круша, три бадема и две парченца шоколад. Парченцата са доста реалистични, даже посягам към тях, да се уверя, че са само нарисувани. Има си лентичка за отваряне, но аз нали съм наопаки, си го отворих отгоре. Няма да си късам кутийката, да ме пита човек за какво ми е, но освен вкусове си събирам и опаковките им.

Обвити в златен станиол ме чакат 10 парченца. Тези хора само намаляват броя на парчетата, не мислят за мен. Аз искам повече парчета, тях ги мързи да ги делят. Не че грамажа не е един и същ, но аз да си кажа. Нали първо „хапвам“ с очи и нос, та затова първото впечатление е много важно. Парченцата и тук са доста реалистични, също като на опаковката. Леко вдлъбнати в средата, разделени по диагонал и във всяко триъгълниче още линийки. От обратната страна е леко грапав, което е характерно за всички шоколади с пълнеж от различни парченца. Цветът им е хубаво кафяв, не много тъмен, като на натуралните шоколади, с леко прозиращи сенки отдолу от бадемите и крушата.

Не можах да го разчупя правилно, не знам дали заради ядките или защото самите парченца не бяха отбелязани до края. Така че хапвах шоколадови триъгълници. Като го счупих миришеше много приятно сладко, не точни на круши, а по-скоро на карамел, но едва доловим, лек и подканящ те. Отхапвам. Мммм, парченцата бадем са доста едрички, не са само трошички и се усещат. Хръпкат, смесват се със шоколада, усеща се и леко сладкото по тях. Хм, сек, чакай. Тук има и още нещо. Малки свежи парченца, едва забележими, почти прозрачни, това трябва да е крушата. Според инфото на опаковката, така наречените круши всъщност са смес от круша, ябълка и фибри от ананас, каквото и да означава това последното. Но са го докарали на вкус.

Много ми хареса шоколада, комбинацията с круши и бадеми определено си струва и ако имам възможност бих си направила подобен сладкиш. Тъмният шоколад не беше много тъмен, около 47%, затова и шоколадът като цяло беше по-скоро сладък, отколкото какаов. Бадемите, както казах си бяха добре като големина и се вписват много добре вкусово, а крушата му придава завършен вид. Само дето ти се иска да има много плодове, полети с шоколад, круши, ябълки, ягоди, малини и да ядеш, ядеш...

Boss Fine Milk

В магазина сме. Яде ми се шоколад, макар да гледам да не се изкушавам често, че натоварва бюджета. Но не мога да си избера. И този път не е защото има голямо изобилие, а точно обратното – липсва такова. Което си е направо срам за верига супермаркети, но това е друга тема, явно просто ще избягвам да пазарувам от там. Та така, въртях се, чудих се, гледах. Преобладаваха Милка, но не исках тях. Другите и те не ми хващаха око. Явно няма да се яде шоколад днес.

Отидох на касата, но не ме свърташе на едно място. Понякога като ме хване шоколадовия глад и не трябва човек да е близо до мен. Добре, че не ми се случва много често или имам с какво да го залъжа. Георги реши да ме избави от мъките ми и отиде да ми избере шоколад. Върна се с Boss Fine Milk. Аз лично сигурно не бих го избрала, не знам защо, може би марката я свързвам по-скоро със сладолед, а не шоколад.

Така прибрахме се вкъщи. Следва снимане, разопаковане и опитване на шоколада. Както се разбира, зора ми за шоколад не е минал напълно, но след като вече е в ръцете ми поне е притъпен малко.

Шоколадът Boss е на Nestle. От сайта им разбрах, че серията Boss се води луксозна, демек само за цените, като мен и богаташи, не като мен. На опаковката шоколада е представен само като Boss Fine Milk, в превод Boss млечен шоколад и толкова. Само, че при луксозната серия не може просто така и затова в добавка има Extra Fine Milk Chocolate и Rich in cocoa. С две думи, той е най-млечен от млечните и най-фин от фините. На сайта на Nestle е обяснено така "Най-фин млечен шоколад с изключително богато съдържание на какао (36%- най-високото какаово съдържание от всички млечни шоколади на българския пазар), подходящ за истински ценители". Направо трябва да се чувстваш богоизбран, че си имал достъп до тоя шоколад.

Не си мислете, че подхождам критично към шоколада, просто ме дразни това превъзнасяне. Да не си мислят, че ако те не ми кажат какъв е, аз няма да усетя като го хапна. Дразни ме такава реклама, сякаш потребителите нямат собствено мнение и не могат да преценят ценители ли са или не.
Да продължа по същество, че стана дълго, а не съм го опитала още. Виртуално де, реално вече е изяден. :) Опаковката е хубава, хартиена кутийка, елегантна, изпипана. Освен всичко написано за шоколада, на нея има и логото на Boss, две парченца шоколад, изглеждащи доста достоверно, както се оказа по-късно и малко мляко, направено като крилца. Явно, за да покаже колко е фин шоколада.

На гърба няма да ви казвам какво пише, но целия е запълнен с информация, като не пропускат да ни напомнят, че има и други видове шоколад от луксозната серия. Отварям и изваждам шоколад, увит в златен станиол. Там не се моткам много и стигаме до шоколада. Хм, две неща ми се сториха странни. Шоколадът е разделен на 6 блокчета, продълговати. Броя пак, пак 6. Интересно защо са решили така, може би мислят, че е по-удобно за ядене. Другото, което ме учуди, че едното парченце беше ужулено. Не си личеше шоколадът да е отварян, нямаше никакви следи по опаковката или станиола, но на парченцето си имаше следа.
Счупихме го на шестте парчета. Не са много удобни. Едно, че всяко от тях си е почти отделен шоколад, друго че почва да се размазва, докато го ядеш. По ми харесват малките парченца, хем лесно се хапват, хем имаш чувството, че шоколадът е повече. Опитах го и честно казано първото ми усещане беше за обикновен шоколад, даже леко невкусен, ядях шоколад, а не го усещах като такъв. После малко се пооправи положението, след първото голямо парче. Според Георги това бил мъжки шоколад, без грим, т.е. само шоколад, без разни глезотии. То и за мен си беше шоколад, но не усетих ни млякото, ни лекотата, ни финеса, абе нищо.

Изядохме го, но като цяло съм разочарована, вкусен, но не прекрасен или неустоим. Въобще не отговаря на рекламата, която му правят. Да не говорим, че и цената му са завишили изкуствено и ако аз го купувах, сигурно нямаше да го взема. Язък за луксозната опаковка, като съдържанието не отговаря, но то с доста продукти ситуацията е такава.

По-добре е да си взема един сладолед Boss, от колкото шоколад със същото име. Другите му разновидности изглеждат привлекателни, но съм скептично настроена и към тях. Ако сте опитвали, споделете мнение. Приемам предложения и какъв да е следващия шоколад, който ще опитам.

Lindt Lindor Milch

Вярвайте ми, докато се каня да пиша и гледам опаковката, ми текат слюнките и ми се иска да има още шоколад. Да, ама няма. Свърши. Сега се ще пробвам да ви изкуша и вас.

Георги се завърна от Сопот и ми донесе като подарък шоколад. Аз си бях поръчала просто шоколад, какъвто прецени и той ме изненада в Lindt Lindor Milch, червен. Нямам си идея дали това е официланото му име, обяснен е като Швейцарски млечен шоколад с мекотопящ се пълнеж.

Предполагам всички сте гледали рекламите на Линдт, с разни разтапящи се шоколади, дето си викате, че просто няма начин да са такива. Е и аз съм гледала и съм слушала суперлативи за този шоколад.

И дойде моментът да ми падне в ръчичките, респективно устенцата. Опаковка - цялата червена, малко златно, с нежна бяла бродерия, все едно взета от покривките на баба. Наистина интересно хрумване за украса, но пък изглежда добре. Не знам червения цвят на какво е символ, шоколадът си е само млечен без някакви вкусови добавки. На преден план се вижда овалната емблема на марката. Леко вляво е сбутано едно парченце, в което се излива шоколад и вътрешността му е течна. Почти не се набива на очи, явно няма нужда от рекламиране как изглежда шоколада.


Не сме го снимали цял, защото се беше счупил от пътуването, не че ми пречи да го ям, да не си го и помислите. Вътре са 10 парченца, които честно казано са ми много малко, ама много. Абсолютно недостатъчно за един шокохолик. Колкото да го подразнят и да го оставят гладен. Щях да използвам друга дума, ама ще стане много нецензурно.

Да се върна на шоколада. Парченцата са си стандартни, с надпис Lindt в средата. Определено като ги разчупиш не се разтича пълнежа, даже не се различава кой знае колко от останалия шоколад. С две думи нищо неочаквано. Докато не го опиташ. Ама те май повечето шоколади са така. :)

Не знам как да го опиша, но е страхотно вкусен. Чист шоколад, сладък, разтапящ се в устата ти, абсолютно както си си го представял като си гледал рекламата. Вярно, че е само млечен шоколад, но според мен има някаква тайна съставка, която го прави различен от другите млечни шоколади. Вкусотия и половина, разграби се на мига, но както казах не стигна за никого. Личи си и качеството и опита при направата му.

Скоро се залепих пред шоколадите Lindt в един магазин и видях, че има и бял такъв, но в две различни опаковки, бяла и жълта. А колко червен имаше, като този, който опитах. И на бонбонки и на големи шоколади и на малки. Едвам ме издърпаха от щанда. Ако имате повод вземете си и се поглезете. Няма да сбъркате, много нежен шоколад, страхотно изкушение е. Имам си нов, по-скоро още един фаворит сред шоколадите. Прави са някои хора, които харесват чистия шоколад, без пълнежи и добавки. Явно има за какво. Май само го хвалих и е по-добре сами да се убедите в качеството му.

Име: Schweizer Milch-Chocolade mit zartschmelzender Fuelling
Производител: Chocolatefabriken Lindt & Spruengli AG
Държава: Швейцария
Грамаж: 100 г
Цена: около 3.50 лв, но ми е подарък и не знам точно

Кума Лиса и играта

Прочетох, че има игра с награди с шоколадчетата Кума Лиса и понеже отдавна се каня да ги опитам, реших, че сега е моментът. Купих си 5 шоколадчета, така хем ще има за играта, хем за всеки ще има шоколад да си опита. Цената е 0.79 лв на шоколадче. Интересът ми към Кума Лиса се дължи на това, че на доста места прочетох, че това е шоколадът от детството ни (от моето със сигурност), който се е завърнал. А това трябваше да се провери.

В интерес на истината колкото и да напрягах мозъка си не можах да се сетя как е изглеждало това шоколадче, като съм била дете. Ясно, че трябва да е с лисица, но това не извикваше никакъв спомен в съзнанието ми. Поразтърсих се и намерих една снимка, която само леко раздвижи спомените ми, но пак не достатъчно (снимката е от сайта Нашето детство, много интересен сайт между другото).

Сегашния шоколад е много по-шарен, на днешните деца определено им трябва нещо по-интересно, за да им привлече вниманието. Кума Лиса и тя е напред с материала, цялостната и визия е по-съвременна и дрешките и чадърчето и обувките. Петлето го е загубила някъде, вместо него си има чантичка, не мога да прочета каква марка е. :)

Няма шапка, да и се види русата грива, гримирана е, изобщо цяла мадама. Опаковката е найлонова, в миналото ни беше хартиена, което ме подсеща, че тогава не обгръщаше целия шоколад и двата му края се подаваха завити в станиол.

Размерът също се различава. Съвременният шоколад е пораснал малко и е настигнал другите днешни шоколади, но пък е поотслабнал и е доста тъничък, така че на грамаж е почти колкото Кума Лиса от детството ни, т.е. 46 гр.

Отварям го внимателно, защото опаковките ми трябват за играта. При вида на шоколада, една лампичка светна в главата ми и се сещам, че това съм го виждала и преди и даже съм го яла. Причина за тази лампичка са концентричните полуокръжности в двата края на шоколада. Да и оня шоколад имаше такива. Сещам се за него. Сещам се и че доста често шоколада, който ядяхме тогава побеляваше, защото твърде дълго е седял или по магазините или вкъщи са го крили от нас. И беше доста твърд в такива случай. Та и съвременния шоколад ги има тези полукръгчета и както казах е доста тъничък.



Няма да си кривя душата, не помня какъв е бил вкуса на шоколада Кума Лиса в детството ни. Или малко шоколад съм яла или всичкото е било просто шоколад, вкусен, сладък и млечен. Отчупвам на всички по парченце, малко трудно се чупи като не е разчертан, но това не пречи.

Хм, вкусен е, сладък, много шоколадов, млечен, така си представям един млечен шоколад. Докарали са го на вкус и на цвят. Не те изненадват с нищо ново, но няма и нужда, това си очаквал и това получаваш. Според някои вкусът бил същия като в миналото, но както казах, не помня и затова не правя сравнение. На мен ми хареса, бих си го хапвала с удоволствие. Доста бързо се разтапя, ако го хванеш с пръсти, а тази опаковка не е много подходяща да го държиш с нея. Стигна за всички ни, даже остана и за днес. И днес хапвах и пак е вкусен. :)


Повече за играта със шоколадчетата Кума Лиса може да научите тук, а дори и да не искате да участвате може пак да си купите и да си подсладите деня. Това шоколадче от детството ме кара да си задавам въпроса защо някой не се сети да направи пак неща, които ни липсват от тогава и вече ги няма, а със сигурност ще са интересни и на днешните деца.

Jacquot Truffes Bitter Classic


Наскоро си бяхме организирали шоколадова вечер, т.е. освен шоколад си хапнахме и шоколадови трюфели, защото се видя, че шоколада не стига за всички, явно ще трябва да си вземаме голям размер и то съвсем скоро, че малките растат и те разбират от сладко.

Та шоколад + шоколадови трюфели + добър филм = една спокойна (донякъде) и приятно прекарана вечер. Та сега ще ви споделя впечатленията си от трюфелите.

Трюфели хапвам за втори път. Първите ни бяха донесени от Франция, но не помня нито марката им, нито как изглеждаха. Въпреки, че бях предубедена към трюфелите по принцип, тези много ми харесаха и бях готова да експериментирам с различните видове.

Та затова и сега очакването ми беше за нещо вкусно, шоколадово и интересно. Признавам си, че тези трюфели ги избрах заради опаковката, което няма как да ми покаже дали вътре изглеждат по същия начин. И понеже от няколкото вида предлагащи се в магазина, тези най ни допаднаха, решихме да вземем тях. Категорични бяхме, че ще са класически трюфели, без добавки, като за първо опитване (тези от Франция също бяха такива). Като цена са поносими, все едно си вземаш два шоколада и на грамаж и на пари. Но може би трябва да се вземат и по-скъпи с идеята, че са по-хубави.

Та понеже ги избрах заради опаковката, ето я и нея. Много приятно старо злато, лъскаво, с хубави снимки, направена като сандъче със съкровища и сякаш завързана с панделка. Направена с вкус и привличаща вниманието. Разлепя се и после има прорез, за да можете да закопчеете кутийката, ако ви останат неизядени трюфели и искате да си ги скриете за следващия ден.


Вътре ме очаква златно пакетче, но много наситено златно, чак те заслепява с печати на фирмата. Него нямаше как да го отворя внимателно. И ето ги и тях. Трюфелите или по нашенски шоколадовите бонбони, които са крайната ми цел.

Първо впечатление: като за начало покритието им ми се стори доста бедно от към какао. Не знам дали защото са се допирали до пакетчето или просто така са направени. Иначе пък са много, ще стигнат за всички. Така и не успях да преброя колко трюфели се съдържат в 200 гр, след 10-тия им загубих бройката. :) По форма са като малка пирамидка, все едно си хванал шоколадова топка с три пръста и лекичко си я смачкал. Всичките изглеждаха един и същи. Струва ми се, че малко по разчупени форми трябва да имат, не да са всичките еднакви, като излезли от калъп.
Второ впечатление: Тук вече включвам и вкусовите си рецептори. Когато опиташ трюфела, езикът ти полепва с какао, което лекичко горчи, ако е хубаво и качествено. Впиваш зъби в тъмния шоколад, много лесно се отхапва, мек е, леко сладък, много приятен на вкус. Втора хапка и трюфела го няма. Вкусът на какаото се е загубил, усеща се само шоколада, който се разтапя в устата ти. Доста наситен вкус, идеален за почитателите на много шоколадово, без примеси, които да ги разсейват и омекотяват вкуса на шоколада.

Не помня колко изядох, но определено останаха и за другите, а и за другия ден. Направих грешката да ги сложа в хладилника. Когато пак хапнах от тях, вкуса си беше същия, но го няма онова усещане за топящ се в устата ти шоколад, тъй като се е стегнал от студеното и е твърд.

Хубави са трюфелите, но май очаквах още малко, сякаш нещо не им достигаше. Може би още малко какао, а може би на първите, които съм опитвала съм харесала повече шоколада вътре. Както знаете различните фирми правят натуралния шоколад с различни тайни добавки и дори да си мислиш, че е все натурален шоколад, откриваш, че се различават по нещо. Та и при трюфелите така. Харесаха ми, но ще пробвам и класическите трюфели на други фирми, за да си избера фаворит.


Име: Jacqout Truffes Fantaisie Bitter Classic
Производител: Jacquot
Държава: Франция
Грамаж: 200 г
Цена: 4.69 лв

Зимни Милка шоко игри

Както писах в другия блог, през февруари започна зимното турне на Милка, идеята на която е да популяризира шоколадите на марката, но и да предостави на децата и възрастните възможност да се забавляват.

След като ще има шоколади, ако имам възможност, присъствам задължително. Не знам защо тези добри хора от Милка са пропуснали да включат Търново в турнето си, затова решихме да се разходим до Габрово, където гостуваха шоко игрите в неделя (21 февруари).

Изчакахме до към 10 часа, да видим дали времето ще се оправи, но то си остана облачно и студено и решихме все пак да отидем. От друга гледна точка това по-студено време помогна да няма голяма навалица на игрите и да можеш спокойно да се забавляваш.


Шоко градчето беше построено на площада в Габрово, където е малко ветровито и това доведе по-късно до събаряне на част от колоните, но нищо фатално, градчето лесно се строи отново. Цялото е лилаво на цвят, с две крави Милка за фасон. Едната беше леко мръсна вече, тъй като се намира на входа и посетителите я използват да си правят снимки с нея. Не пропуснахме и ние разбира се.


Правилата на игрите са следните: Вземаш си карта с името си, за 1 час един човек не може да си вземе повече от две карти. След това участваш в петте игри, които са: нареждане на голям пъзел, хвърляне на топка в гюмче, отговаряне на въпроси за шоколадите Милка, пързаляне с гигантски ски и слалом.


Общо взето нищо сложно, май пъзелът е най-труден, а по-скоро е направено за забавление и пада много смях. Та след всяка от петте игри ти перфорират картата и когато събереш 5 дупки я пускаш да участва в томболата. А да и за всяка завършена игра получаваш по едно малко шоколадче Milka Milkinis. На всеки кръгъл час има томбола с тези карти, на която раздават по-големи награди, като големи шоколади, шапки, шалове, моливници. И като свърши томболата пак наново, ако искаш. За деня има 8 томболи.


Александра се забавляваше страшно много, събра сума ти малки шоколадчета, които излапваше, за да се подкрепи за следващата игра. Успяхме и ние с баща и да намажем няколко, но така и не останаха за снимане. Дори зарази и мен и аз участвах един път, но разбира се не спечелих. Затова пък тя имаше два пъти късмет и двата пъти спечели моливник.


И малки и големи се забавляваха, водещият Тео Койчинов не спираше да следи да няма скучаещи, мечката и мармотът и те. На входа на шоко градчето се продаваха шоколади Милка, на поносима цена, по-ниска даже от някои магазини, но като никога не си купих и разчитах само на малките шоколадчета. Ако имаше как Аля щеше да играе до края на деня, но решихме, че събрахме достатъчно студ и вятър и шоколадчета и е врем да си ходим. Дани не разбра много, много на какво сме я подложили, само гледаше учудено големите лилави крави, мечки и мармоти. :) Че и шоколадче нямаше за нея, но нищо догодина е нейн ред.




Heidi Walnuts & Honey

Както се похвалих, спечелих шоколад от играта на Пикадили "Направи Валентинка". Отидох да си взема шоколадчето, което се оказа Милка Карамел. И тъй като вече го бях опитвала и описвала, реших да не е ходенето ми напразно да се снабдя с друг шоколад. Това си е чисто оправдание за пред блога, иначе ще си призная, че изядох и двата шоколада.

Изборът ми беше шоколад Walnuts & Honey (орехи и мед) от серията на Heidi - ChocoVenture. На български си е млечен шоколад с орехи и мед. Обичам комбинацията на меда с орехите и реших да проверя какво ли би било, ако това е обвито и с шоколад. Хванах го намален, но и по-скъп си заслужава парите.

Опаковката си е разкошна, тънка, елегантна, жълто-бяла с красива снимка. Най-отгоре марката със златни букви и една розичка излизаща от буквата I. Марката е румънска, май има доста шоколади, които произхождат от там и ми е интересно как е избрано името и какво символизира розата. Ще се поразтърся по този въпрос. Та снимката е доста апетитна, с мед, орехи и две парченца шоколад, върху зелено листо. Отзад над всичките описания има останалите шоколади от серията, които ох са не по-малко изкушаващи и интересни като вкусови комбинации, но за съжаление още не съм ги опитвала.

Шоколадът е 90 грама, дълъг и тънък, което създава впечатлението, че е повече, но не би. Отварям внимателно, хем да не се развали за снимката, хем да му се насладя напълно. Станиола разбира се го разкъсвам бързо, той за това е направен. Разнася се сладка миризма. На мен ми миришеше незнайно защо на кафе, едно такова натрапчиво и сладко. Според мъжа ми миришело на карамел. На опаковката пише аромат: ванилин и орех. Като се смесят двете миризмата е доста вкусна.

Парченцата са 10. Само. Отгоре са гладки, тук-таме прозират орехчетата, имат и печат. Редува се марката на фирмата с розичката и само розичка. Отзад парченцата са грапави, заради излезлите орехи. От тях поне има в изобилие, като разчупиш шоколада и те напират да излизат. Но макар и да са много, смесени със шоколада се похапват много лесно.

След като опитах първото парченце ми беше доста сладко. Реших, че явно не е добра комбинация меда и шоколада. Орехите обаче си бяха съвсем на място. Шоколадът е средно мек, лесно се чупи и отхапва. Но след първото парченце вкусовите ми рецептори май приеха вкуса и вече не ми се струваше толкова странен и сладък. Все пак потърсих нещо за пиене, но може и без него. И сега като гледам опаковката се сещам за вкуса на шоколада и ми се иска да си бях оставила поне едно парченце.

Като цяло мога да кажа, че добре са се справили от Heidi. Шоколадът им е вкусен, качествен, добре направен. Удоволствие е да си го хапнеш. Радва ме, че предлагат по-нестандартни комбинации. Харесва ми да ги изпробвам и да си избирам фаворити.

Име: Heidi ChocoVenture Walnuts & Honey
Производител: S.C. Heidi Chocolat S.A.
Държава: Румъния
Грамаж: 90 г
Цена: 1.59 лв

Да почерпя

Една скромна почерпка по случай личният ми празник днес. Ама и аз съм избрала на каква лична дата да се родя - хем любов, хем вино, хем шоколад. Какво друго му трябва на човек.

На себе си пожелавам здраве и щастие, а на всички вас празнуващи много здраве, любов, щастие, пари, усмивки и каквото си пожелаят.


Менюто е:

закуска - шоколадови мъфини - усъвършествах се вече в правенето им, този път използвах шоколад за готвене и станаха превъзходни


обяд - салата "Шарлота" - няма шоколад в нея, но е вкусно


вечеря - шоколадова торта, с шоколадови блатове и шоколадов крем


И да не забравя - Наздраве!


Lindt Excellence Chilli

След горчивия вкус в устата ми останал след странния шоколадов десерт за 59 ст (цената я разбрах впоследствие, тъй като ни беше подарък), който си хапнах миналия път, трябваше ми нещо истинско и качествено. Какво по-добро от един Lindt шоколад. И то не какъв да е, а Линдт с люта чушка. Звучи си огнено отвсякъде.

Определено си заслужава цената. За този платих 3.59. Още като го погледнеш и ти вдъхва доверие и знаеш, че е нещо наистина вкусно.
Картонена опаковка, тънка и правоъгълна, сякаш направена да се събере във вътрешния ти джоб, скрита от всички и само за теб. В бяло и черно, има и няколко елемента в златно, които я правят още по-елегантна. Отпред парченце шоколад, зад него червена пътечка, от която сякаш лъха огън и една малка червена чушка. Чушката ми изглежда леко като нарисувана :)), а не снимана, т.е. прекалено изкуствена, но това да му е проблема на шоколада.

Името на шоколада официално е Lindt Excellence Chilli, но на опаковката се среща и като Dark chocolate with chilli extract и Fine dark chocolate with premium red Chilli. Как да не ти потекат лигите само като го четеш. На български е Натурален шоколад с екстракт от люта чушка, което звучи малко балкански, а не екзотично.

Има си ъгълче за по-лесно отваряне, но аз не исках да късам опаковката и затова упорито го отворих отгоре. Вътре шоколадът е обвит в сребърен станиол, с дискретни надписчета Lindt, а от него изваждаме 10 парченца шоколад с наситен цвят, които по нищо не показват какво се крие в тях. Парченцата са същите като на опаковката, само дето са правоъгълни, а там е по-квадратно. Ароматът е сладък, шоколадов. Лесно се чупи, тънък е, може би това помага за чупенето.


Много вкусен шоколад. Когато го лапнеш усещаш сладкото, прекрасно сладко и се чудиш "Ама нали беше лют този шоколад!". Очаквах да е леко горчив, тъй като е натурален шоколад, но нищо подобно, сладък е и много приятен на вкус. Сякаш се топи в устата ти. Само бях чувала, че шоколад може да се топи така, но с този наистина се случва. И в момента, в който го преглътнеш идва изненадата. Лютото се появява от нищото, макар да си го очаквал, но за сметка на това е навсякъде. Небцето, венците, езика, цялата ти уста го усеща. Не е прекалено люто, а по-скоро вкус, който те кара да му се насладиш и да оцениш по-добре шоколада, който си хапнал преди това. И те кара да посегнеш за ново парченце.

Определено много добра комбинация. Лютото по никакъв начин не се намесва във вкуса на шоколада, не му вреди, а го допълва и обогатява. Идеята е добре замислена и изпълнена и шоколадът си заслужава да се опита. Свършва доста бързо и в устата остава лютият вкус, но не задълго и не неприятно. Заслужава си да го опитате, дори и да не сте любители на тъмния шоколад.