четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Зимни Милка шоко игри

Както писах в другия блог, през февруари започна зимното турне на Милка, идеята на която е да популяризира шоколадите на марката, но и да предостави на децата и възрастните възможност да се забавляват.

След като ще има шоколади, ако имам възможност, присъствам задължително. Не знам защо тези добри хора от Милка са пропуснали да включат Търново в турнето си, затова решихме да се разходим до Габрово, където гостуваха шоко игрите в неделя (21 февруари).

Изчакахме до към 10 часа, да видим дали времето ще се оправи, но то си остана облачно и студено и решихме все пак да отидем. От друга гледна точка това по-студено време помогна да няма голяма навалица на игрите и да можеш спокойно да се забавляваш.


Шоко градчето беше построено на площада в Габрово, където е малко ветровито и това доведе по-късно до събаряне на част от колоните, но нищо фатално, градчето лесно се строи отново. Цялото е лилаво на цвят, с две крави Милка за фасон. Едната беше леко мръсна вече, тъй като се намира на входа и посетителите я използват да си правят снимки с нея. Не пропуснахме и ние разбира се.


Правилата на игрите са следните: Вземаш си карта с името си, за 1 час един човек не може да си вземе повече от две карти. След това участваш в петте игри, които са: нареждане на голям пъзел, хвърляне на топка в гюмче, отговаряне на въпроси за шоколадите Милка, пързаляне с гигантски ски и слалом.


Общо взето нищо сложно, май пъзелът е най-труден, а по-скоро е направено за забавление и пада много смях. Та след всяка от петте игри ти перфорират картата и когато събереш 5 дупки я пускаш да участва в томболата. А да и за всяка завършена игра получаваш по едно малко шоколадче Milka Milkinis. На всеки кръгъл час има томбола с тези карти, на която раздават по-големи награди, като големи шоколади, шапки, шалове, моливници. И като свърши томболата пак наново, ако искаш. За деня има 8 томболи.


Александра се забавляваше страшно много, събра сума ти малки шоколадчета, които излапваше, за да се подкрепи за следващата игра. Успяхме и ние с баща и да намажем няколко, но така и не останаха за снимане. Дори зарази и мен и аз участвах един път, но разбира се не спечелих. Затова пък тя имаше два пъти късмет и двата пъти спечели моливник.


И малки и големи се забавляваха, водещият Тео Койчинов не спираше да следи да няма скучаещи, мечката и мармотът и те. На входа на шоко градчето се продаваха шоколади Милка, на поносима цена, по-ниска даже от някои магазини, но като никога не си купих и разчитах само на малките шоколадчета. Ако имаше как Аля щеше да играе до края на деня, но решихме, че събрахме достатъчно студ и вятър и шоколадчета и е врем да си ходим. Дани не разбра много, много на какво сме я подложили, само гледаше учудено големите лилави крави, мечки и мармоти. :) Че и шоколадче нямаше за нея, но нищо догодина е нейн ред.




събота, 20 февруари 2010 г.

Heidi Walnuts & Honey

Както се похвалих, спечелих шоколад от играта на Пикадили "Направи Валентинка". Отидох да си взема шоколадчето, което се оказа Милка Карамел. И тъй като вече го бях опитвала и описвала, реших да не е ходенето ми напразно да се снабдя с друг шоколад. Това си е чисто оправдание за пред блога, иначе ще си призная, че изядох и двата шоколада.

Изборът ми беше шоколад Walnuts & Honey (орехи и мед) от серията на Heidi - ChocoVenture. На български си е млечен шоколад с орехи и мед. Обичам комбинацията на меда с орехите и реших да проверя какво ли би било, ако това е обвито и с шоколад. Хванах го намален, но и по-скъп си заслужава парите.

Опаковката си е разкошна, тънка, елегантна, жълто-бяла с красива снимка. Най-отгоре марката със златни букви и една розичка излизаща от буквата I. Марката е румънска, май има доста шоколади, които произхождат от там и ми е интересно как е избрано името и какво символизира розата. Ще се поразтърся по този въпрос. Та снимката е доста апетитна, с мед, орехи и две парченца шоколад, върху зелено листо. Отзад над всичките описания има останалите шоколади от серията, които ох са не по-малко изкушаващи и интересни като вкусови комбинации, но за съжаление още не съм ги опитвала.

Шоколадът е 90 грама, дълъг и тънък, което създава впечатлението, че е повече, но не би. Отварям внимателно, хем да не се развали за снимката, хем да му се насладя напълно. Станиола разбира се го разкъсвам бързо, той за това е направен. Разнася се сладка миризма. На мен ми миришеше незнайно защо на кафе, едно такова натрапчиво и сладко. Според мъжа ми миришело на карамел. На опаковката пише аромат: ванилин и орех. Като се смесят двете миризмата е доста вкусна.

Парченцата са 10. Само. Отгоре са гладки, тук-таме прозират орехчетата, имат и печат. Редува се марката на фирмата с розичката и само розичка. Отзад парченцата са грапави, заради излезлите орехи. От тях поне има в изобилие, като разчупиш шоколада и те напират да излизат. Но макар и да са много, смесени със шоколада се похапват много лесно.

След като опитах първото парченце ми беше доста сладко. Реших, че явно не е добра комбинация меда и шоколада. Орехите обаче си бяха съвсем на място. Шоколадът е средно мек, лесно се чупи и отхапва. Но след първото парченце вкусовите ми рецептори май приеха вкуса и вече не ми се струваше толкова странен и сладък. Все пак потърсих нещо за пиене, но може и без него. И сега като гледам опаковката се сещам за вкуса на шоколада и ми се иска да си бях оставила поне едно парченце.

Като цяло мога да кажа, че добре са се справили от Heidi. Шоколадът им е вкусен, качествен, добре направен. Удоволствие е да си го хапнеш. Радва ме, че предлагат по-нестандартни комбинации. Харесва ми да ги изпробвам и да си избирам фаворити.

Име: Heidi ChocoVenture Walnuts & Honey
Производител: S.C. Heidi Chocolat S.A.
Държава: Румъния
Грамаж: 90 г
Цена: 1.59 лв

неделя, 14 февруари 2010 г.

Да почерпя

Една скромна почерпка по случай личният ми празник днес. Ама и аз съм избрала на каква лична дата да се родя - хем любов, хем вино, хем шоколад. Какво друго му трябва на човек.

На себе си пожелавам здраве и щастие, а на всички вас празнуващи много здраве, любов, щастие, пари, усмивки и каквото си пожелаят.


Менюто е:

закуска - шоколадови мъфини - усъвършествах се вече в правенето им, този път използвах шоколад за готвене и станаха превъзходни


обяд - салата "Шарлота" - няма шоколад в нея, но е вкусно


вечеря - шоколадова торта, с шоколадови блатове и шоколадов крем


И да не забравя - Наздраве!


вторник, 9 февруари 2010 г.

Lindt Excellence Chilli

След горчивия вкус в устата ми останал след странния шоколадов десерт за 59 ст (цената я разбрах впоследствие, тъй като ни беше подарък), който си хапнах миналия път, трябваше ми нещо истинско и качествено. Какво по-добро от един Lindt шоколад. И то не какъв да е, а Линдт с люта чушка. Звучи си огнено отвсякъде.

Определено си заслужава цената. За този платих 3.59. Още като го погледнеш и ти вдъхва доверие и знаеш, че е нещо наистина вкусно.
Картонена опаковка, тънка и правоъгълна, сякаш направена да се събере във вътрешния ти джоб, скрита от всички и само за теб. В бяло и черно, има и няколко елемента в златно, които я правят още по-елегантна. Отпред парченце шоколад, зад него червена пътечка, от която сякаш лъха огън и една малка червена чушка. Чушката ми изглежда леко като нарисувана :)), а не снимана, т.е. прекалено изкуствена, но това да му е проблема на шоколада.

Името на шоколада официално е Lindt Excellence Chilli, но на опаковката се среща и като Dark chocolate with chilli extract и Fine dark chocolate with premium red Chilli. Как да не ти потекат лигите само като го четеш. На български е Натурален шоколад с екстракт от люта чушка, което звучи малко балкански, а не екзотично.

Има си ъгълче за по-лесно отваряне, но аз не исках да късам опаковката и затова упорито го отворих отгоре. Вътре шоколадът е обвит в сребърен станиол, с дискретни надписчета Lindt, а от него изваждаме 10 парченца шоколад с наситен цвят, които по нищо не показват какво се крие в тях. Парченцата са същите като на опаковката, само дето са правоъгълни, а там е по-квадратно. Ароматът е сладък, шоколадов. Лесно се чупи, тънък е, може би това помага за чупенето.


Много вкусен шоколад. Когато го лапнеш усещаш сладкото, прекрасно сладко и се чудиш "Ама нали беше лют този шоколад!". Очаквах да е леко горчив, тъй като е натурален шоколад, но нищо подобно, сладък е и много приятен на вкус. Сякаш се топи в устата ти. Само бях чувала, че шоколад може да се топи така, но с този наистина се случва. И в момента, в който го преглътнеш идва изненадата. Лютото се появява от нищото, макар да си го очаквал, но за сметка на това е навсякъде. Небцето, венците, езика, цялата ти уста го усеща. Не е прекалено люто, а по-скоро вкус, който те кара да му се насладиш и да оцениш по-добре шоколада, който си хапнал преди това. И те кара да посегнеш за ново парченце.

Определено много добра комбинация. Лютото по никакъв начин не се намесва във вкуса на шоколада, не му вреди, а го допълва и обогатява. Идеята е добре замислена и изпълнена и шоколадът си заслужава да се опита. Свършва доста бързо и в устата остава лютият вкус, но не задълго и не неприятно. Заслужава си да го опитате, дори и да не сте любители на тъмния шоколад.

понеделник, 8 февруари 2010 г.

Направи Валентинка

Сайтът на Пикадили ви предлага да си направите витруално шоколадова валентинка (с това име се наричат специалните картички, които влюбените си изпращат за Свети Валентин) и да я изпратите на любимия човек. Можете да го направите до 17 февруари, като има опция да не я изпратите днес, а да зададете бъдеща дата, разбира се само до 14 февруари, защото тогава е празника.

Чудите се защо пиша за тази игра, какво толкова му е специалното на изпращането на виртуална валентинка. Интересното е, че всеки ден се теглят 100 човека, който са използвали сайта, за да изпратят картичка, които ще получат шоколадова изненада от Пикадили. А щом става въпрос за шоколад, значи и аз съм наоколо. Пък и не е лоша идеята да поздравя хората, които обичам.

Приготвянето на картичката е малко досадно, защото първо трябва да изберете продукти, да ги сипете в дадена последователност и да се разбъркат. Досадно е, защото реално не правите нищо, само цъкате с мишката, където ви кажат. Но пък рецептите за различните видове шоколади са истински, така че може да се научи и нещо полезно.

Така че, ако нямате какво толкова да правите, похапвайки шоколадче, може да забъркате няколко поздрава и да ги разпратите. И току виж ви се усмихнал късмета и сте спечелили още нещо шоколадово.

Линк към играта

понеделник, 1 февруари 2010 г.

Мъфини с шоколад

Напоследък мъфините станаха много разпространени в българските сайтове за готвене. Постоянно срещам най-различни рецепти за страхотни и уникални мъфини, в различни комбинации и вкусове. Имах голямо желание да опитам това мъничко кексче и макар да съм ходила в Америка, където са доста разпространени, не знам защо не опитах докато бях там. Според съпругът ми американските мъфини са добри само на външен вид, но не ги бива на вкус.

И реших да се пробвам и аз на това кулинарно поле. Доста се чудих какви формички да си взема и един ден случайно ми попаднаха формички от алуминиево фолио. Взех си ги и вече нямаше отърване. Оставаше въпросът с избор на рецепта. За вида на мъфините нямах никакви съмнения - разбира се, че ще направя шоколадови мъфини, но както споменах по-горе трябваше да си харесам някоя от многобройните рецепти в нета.
Спрях се на тази рецепта. Признавам, че отначало ме грабна видът им, но определено не сбърках с избора си, защото и вкусът им се оказа прекрасен.

Необходими продукти:

100 гр шоколад
2/3 ч.ч. захар
125 гр масло
2 ч.ч брашно
2/3 ч.ч. прясно мляко
2 яйца
1 прахче ванилия
2 ч.л. бакпулвер
1 с.л какао
щипка сол

Приготвяне:
Смесват се всички сухи съставки - захарта, брашното, ванилията, бакпулвера, какаото и солта. Аз сложих малко повече какао, защото шоколада ми е по-малко, но не успя да го компенсира.


Към сместа се добавят двете яйца и прясното мляко и се разбива хубаво. Аз използвам вилица за тази цел, с нея по-добре се разбърква.

На котлона на водна баня се разтопяват шоколада и маслото. Предпочитам да използвам котлона, пред микровълновата. Става бързо, но трябва да се бърка постоянно, за да се разтворят по-добре. Добавят се и те към сместа. Моята стана малко гъста и и долях още малко прясно мляко.


Ако ползвате като мен форми от алуминиево фолио ги намажете добре с масло, за да не залепнат мъфините. Пълнят се около 2/3 от обема си. Сместа ми стигна само за 10 мъфина, сигурно заради по-малкото шоколад, но другият път няма да спестявам точно от него.


Фурната се загрява предварително на около 200 градуса и се пекат докато хубаво се надигнат, хванат коричка и отвътре не са сурови, което се проверява с клечка за зъби.

Станаха много вкусни мъфини и едвам стигнаха за всички желаещи да опитат. Харесаха ни и топли и студени, пробвахме ги и в комбинация с кисело мляко. Определено това е един десерт, който често ще правим.