Зимни Милка шоко игри

Както писах в другия блог, през февруари започна зимното турне на Милка, идеята на която е да популяризира шоколадите на марката, но и да предостави на децата и възрастните възможност да се забавляват.

След като ще има шоколади, ако имам възможност, присъствам задължително. Не знам защо тези добри хора от Милка са пропуснали да включат Търново в турнето си, затова решихме да се разходим до Габрово, където гостуваха шоко игрите в неделя (21 февруари).

Изчакахме до към 10 часа, да видим дали времето ще се оправи, но то си остана облачно и студено и решихме все пак да отидем. От друга гледна точка това по-студено време помогна да няма голяма навалица на игрите и да можеш спокойно да се забавляваш.


Шоко градчето беше построено на площада в Габрово, където е малко ветровито и това доведе по-късно до събаряне на част от колоните, но нищо фатално, градчето лесно се строи отново. Цялото е лилаво на цвят, с две крави Милка за фасон. Едната беше леко мръсна вече, тъй като се намира на входа и посетителите я използват да си правят снимки с нея. Не пропуснахме и ние разбира се.


Правилата на игрите са следните: Вземаш си карта с името си, за 1 час един човек не може да си вземе повече от две карти. След това участваш в петте игри, които са: нареждане на голям пъзел, хвърляне на топка в гюмче, отговаряне на въпроси за шоколадите Милка, пързаляне с гигантски ски и слалом.


Общо взето нищо сложно, май пъзелът е най-труден, а по-скоро е направено за забавление и пада много смях. Та след всяка от петте игри ти перфорират картата и когато събереш 5 дупки я пускаш да участва в томболата. А да и за всяка завършена игра получаваш по едно малко шоколадче Milka Milkinis. На всеки кръгъл час има томбола с тези карти, на която раздават по-големи награди, като големи шоколади, шапки, шалове, моливници. И като свърши томболата пак наново, ако искаш. За деня има 8 томболи.


Александра се забавляваше страшно много, събра сума ти малки шоколадчета, които излапваше, за да се подкрепи за следващата игра. Успяхме и ние с баща и да намажем няколко, но така и не останаха за снимане. Дори зарази и мен и аз участвах един път, но разбира се не спечелих. Затова пък тя имаше два пъти късмет и двата пъти спечели моливник.


И малки и големи се забавляваха, водещият Тео Койчинов не спираше да следи да няма скучаещи, мечката и мармотът и те. На входа на шоко градчето се продаваха шоколади Милка, на поносима цена, по-ниска даже от някои магазини, но като никога не си купих и разчитах само на малките шоколадчета. Ако имаше как Аля щеше да играе до края на деня, но решихме, че събрахме достатъчно студ и вятър и шоколадчета и е врем да си ходим. Дани не разбра много, много на какво сме я подложили, само гледаше учудено големите лилави крави, мечки и мармоти. :) Че и шоколадче нямаше за нея, но нищо догодина е нейн ред.




Heidi Walnuts & Honey

Както се похвалих, спечелих шоколад от играта на Пикадили "Направи Валентинка". Отидох да си взема шоколадчето, което се оказа Милка Карамел. И тъй като вече го бях опитвала и описвала, реших да не е ходенето ми напразно да се снабдя с друг шоколад. Това си е чисто оправдание за пред блога, иначе ще си призная, че изядох и двата шоколада.

Изборът ми беше шоколад Walnuts & Honey (орехи и мед) от серията на Heidi - ChocoVenture. На български си е млечен шоколад с орехи и мед. Обичам комбинацията на меда с орехите и реших да проверя какво ли би било, ако това е обвито и с шоколад. Хванах го намален, но и по-скъп си заслужава парите.

Опаковката си е разкошна, тънка, елегантна, жълто-бяла с красива снимка. Най-отгоре марката със златни букви и една розичка излизаща от буквата I. Марката е румънска, май има доста шоколади, които произхождат от там и ми е интересно как е избрано името и какво символизира розата. Ще се поразтърся по този въпрос. Та снимката е доста апетитна, с мед, орехи и две парченца шоколад, върху зелено листо. Отзад над всичките описания има останалите шоколади от серията, които ох са не по-малко изкушаващи и интересни като вкусови комбинации, но за съжаление още не съм ги опитвала.

Шоколадът е 90 грама, дълъг и тънък, което създава впечатлението, че е повече, но не би. Отварям внимателно, хем да не се развали за снимката, хем да му се насладя напълно. Станиола разбира се го разкъсвам бързо, той за това е направен. Разнася се сладка миризма. На мен ми миришеше незнайно защо на кафе, едно такова натрапчиво и сладко. Според мъжа ми миришело на карамел. На опаковката пише аромат: ванилин и орех. Като се смесят двете миризмата е доста вкусна.

Парченцата са 10. Само. Отгоре са гладки, тук-таме прозират орехчетата, имат и печат. Редува се марката на фирмата с розичката и само розичка. Отзад парченцата са грапави, заради излезлите орехи. От тях поне има в изобилие, като разчупиш шоколада и те напират да излизат. Но макар и да са много, смесени със шоколада се похапват много лесно.

След като опитах първото парченце ми беше доста сладко. Реших, че явно не е добра комбинация меда и шоколада. Орехите обаче си бяха съвсем на място. Шоколадът е средно мек, лесно се чупи и отхапва. Но след първото парченце вкусовите ми рецептори май приеха вкуса и вече не ми се струваше толкова странен и сладък. Все пак потърсих нещо за пиене, но може и без него. И сега като гледам опаковката се сещам за вкуса на шоколада и ми се иска да си бях оставила поне едно парченце.

Като цяло мога да кажа, че добре са се справили от Heidi. Шоколадът им е вкусен, качествен, добре направен. Удоволствие е да си го хапнеш. Радва ме, че предлагат по-нестандартни комбинации. Харесва ми да ги изпробвам и да си избирам фаворити.

Име: Heidi ChocoVenture Walnuts & Honey
Производител: S.C. Heidi Chocolat S.A.
Държава: Румъния
Грамаж: 90 г
Цена: 1.59 лв

Да почерпя

Една скромна почерпка по случай личният ми празник днес. Ама и аз съм избрала на каква лична дата да се родя - хем любов, хем вино, хем шоколад. Какво друго му трябва на човек.

На себе си пожелавам здраве и щастие, а на всички вас празнуващи много здраве, любов, щастие, пари, усмивки и каквото си пожелаят.


Менюто е:

закуска - шоколадови мъфини - усъвършествах се вече в правенето им, този път използвах шоколад за готвене и станаха превъзходни


обяд - салата "Шарлота" - няма шоколад в нея, но е вкусно


вечеря - шоколадова торта, с шоколадови блатове и шоколадов крем


И да не забравя - Наздраве!


Lindt Excellence Chilli

След горчивия вкус в устата ми останал след странния шоколадов десерт за 59 ст (цената я разбрах впоследствие, тъй като ни беше подарък), който си хапнах миналия път, трябваше ми нещо истинско и качествено. Какво по-добро от един Lindt шоколад. И то не какъв да е, а Линдт с люта чушка. Звучи си огнено отвсякъде.

Определено си заслужава цената. За този платих 3.59. Още като го погледнеш и ти вдъхва доверие и знаеш, че е нещо наистина вкусно.
Картонена опаковка, тънка и правоъгълна, сякаш направена да се събере във вътрешния ти джоб, скрита от всички и само за теб. В бяло и черно, има и няколко елемента в златно, които я правят още по-елегантна. Отпред парченце шоколад, зад него червена пътечка, от която сякаш лъха огън и една малка червена чушка. Чушката ми изглежда леко като нарисувана :)), а не снимана, т.е. прекалено изкуствена, но това да му е проблема на шоколада.

Името на шоколада официално е Lindt Excellence Chilli, но на опаковката се среща и като Dark chocolate with chilli extract и Fine dark chocolate with premium red Chilli. Как да не ти потекат лигите само като го четеш. На български е Натурален шоколад с екстракт от люта чушка, което звучи малко балкански, а не екзотично.

Има си ъгълче за по-лесно отваряне, но аз не исках да късам опаковката и затова упорито го отворих отгоре. Вътре шоколадът е обвит в сребърен станиол, с дискретни надписчета Lindt, а от него изваждаме 10 парченца шоколад с наситен цвят, които по нищо не показват какво се крие в тях. Парченцата са същите като на опаковката, само дето са правоъгълни, а там е по-квадратно. Ароматът е сладък, шоколадов. Лесно се чупи, тънък е, може би това помага за чупенето.


Много вкусен шоколад. Когато го лапнеш усещаш сладкото, прекрасно сладко и се чудиш "Ама нали беше лют този шоколад!". Очаквах да е леко горчив, тъй като е натурален шоколад, но нищо подобно, сладък е и много приятен на вкус. Сякаш се топи в устата ти. Само бях чувала, че шоколад може да се топи така, но с този наистина се случва. И в момента, в който го преглътнеш идва изненадата. Лютото се появява от нищото, макар да си го очаквал, но за сметка на това е навсякъде. Небцето, венците, езика, цялата ти уста го усеща. Не е прекалено люто, а по-скоро вкус, който те кара да му се насладиш и да оцениш по-добре шоколада, който си хапнал преди това. И те кара да посегнеш за ново парченце.

Определено много добра комбинация. Лютото по никакъв начин не се намесва във вкуса на шоколада, не му вреди, а го допълва и обогатява. Идеята е добре замислена и изпълнена и шоколадът си заслужава да се опита. Свършва доста бързо и в устата остава лютият вкус, но не задълго и не неприятно. Заслужава си да го опитате, дори и да не сте любители на тъмния шоколад.

Направи Валентинка

Сайтът на Пикадили ви предлага да си направите витруално шоколадова валентинка (с това име се наричат специалните картички, които влюбените си изпращат за Свети Валентин) и да я изпратите на любимия човек. Можете да го направите до 17 февруари, като има опция да не я изпратите днес, а да зададете бъдеща дата, разбира се само до 14 февруари, защото тогава е празника.

Чудите се защо пиша за тази игра, какво толкова му е специалното на изпращането на виртуална валентинка. Интересното е, че всеки ден се теглят 100 човека, който са използвали сайта, за да изпратят картичка, които ще получат шоколадова изненада от Пикадили. А щом става въпрос за шоколад, значи и аз съм наоколо. Пък и не е лоша идеята да поздравя хората, които обичам.

Приготвянето на картичката е малко досадно, защото първо трябва да изберете продукти, да ги сипете в дадена последователност и да се разбъркат. Досадно е, защото реално не правите нищо, само цъкате с мишката, където ви кажат. Но пък рецептите за различните видове шоколади са истински, така че може да се научи и нещо полезно.

Така че, ако нямате какво толкова да правите, похапвайки шоколадче, може да забъркате няколко поздрава и да ги разпратите. И току виж ви се усмихнал късмета и сте спечелили още нещо шоколадово.

Линк към играта

Мъфини с шоколад

Напоследък мъфините станаха много разпространени в българските сайтове за готвене. Постоянно срещам най-различни рецепти за страхотни и уникални мъфини, в различни комбинации и вкусове. Имах голямо желание да опитам това мъничко кексче и макар да съм ходила в Америка, където са доста разпространени, не знам защо не опитах докато бях там. Според съпругът ми американските мъфини са добри само на външен вид, но не ги бива на вкус.

И реших да се пробвам и аз на това кулинарно поле. Доста се чудих какви формички да си взема и един ден случайно ми попаднаха формички от алуминиево фолио. Взех си ги и вече нямаше отърване. Оставаше въпросът с избор на рецепта. За вида на мъфините нямах никакви съмнения - разбира се, че ще направя шоколадови мъфини, но както споменах по-горе трябваше да си харесам някоя от многобройните рецепти в нета.
Спрях се на тази рецепта. Признавам, че отначало ме грабна видът им, но определено не сбърках с избора си, защото и вкусът им се оказа прекрасен.

Необходими продукти:

100 гр шоколад
2/3 ч.ч. захар
125 гр масло
2 ч.ч брашно
2/3 ч.ч. прясно мляко
2 яйца
1 прахче ванилия
2 ч.л. бакпулвер
1 с.л какао
щипка сол

Приготвяне:
Смесват се всички сухи съставки - захарта, брашното, ванилията, бакпулвера, какаото и солта. Аз сложих малко повече какао, защото шоколада ми е по-малко, но не успя да го компенсира.


Към сместа се добавят двете яйца и прясното мляко и се разбива хубаво. Аз използвам вилица за тази цел, с нея по-добре се разбърква.

На котлона на водна баня се разтопяват шоколада и маслото. Предпочитам да използвам котлона, пред микровълновата. Става бързо, но трябва да се бърка постоянно, за да се разтворят по-добре. Добавят се и те към сместа. Моята стана малко гъста и и долях още малко прясно мляко.


Ако ползвате като мен форми от алуминиево фолио ги намажете добре с масло, за да не залепнат мъфините. Пълнят се около 2/3 от обема си. Сместа ми стигна само за 10 мъфина, сигурно заради по-малкото шоколад, но другият път няма да спестявам точно от него.


Фурната се загрява предварително на около 200 градуса и се пекат докато хубаво се надигнат, хванат коричка и отвътре не са сурови, което се проверява с клечка за зъби.

Станаха много вкусни мъфини и едвам стигнаха за всички желаещи да опитат. Харесаха ни и топли и студени, пробвахме ги и в комбинация с кисело мляко. Определено това е един десерт, който често ще правим.