четвъртък, 25 март 2010 г.

Lindt Lindor Milch

Вярвайте ми, докато се каня да пиша и гледам опаковката, ми текат слюнките и ми се иска да има още шоколад. Да, ама няма. Свърши. Сега се ще пробвам да ви изкуша и вас.

Георги се завърна от Сопот и ми донесе като подарък шоколад. Аз си бях поръчала просто шоколад, какъвто прецени и той ме изненада в Lindt Lindor Milch, червен. Нямам си идея дали това е официланото му име, обяснен е като Швейцарски млечен шоколад с мекотопящ се пълнеж.

Предполагам всички сте гледали рекламите на Линдт, с разни разтапящи се шоколади, дето си викате, че просто няма начин да са такива. Е и аз съм гледала и съм слушала суперлативи за този шоколад.

И дойде моментът да ми падне в ръчичките, респективно устенцата. Опаковка - цялата червена, малко златно, с нежна бяла бродерия, все едно взета от покривките на баба. Наистина интересно хрумване за украса, но пък изглежда добре. Не знам червения цвят на какво е символ, шоколадът си е само млечен без някакви вкусови добавки. На преден план се вижда овалната емблема на марката. Леко вляво е сбутано едно парченце, в което се излива шоколад и вътрешността му е течна. Почти не се набива на очи, явно няма нужда от рекламиране как изглежда шоколада.


Не сме го снимали цял, защото се беше счупил от пътуването, не че ми пречи да го ям, да не си го и помислите. Вътре са 10 парченца, които честно казано са ми много малко, ама много. Абсолютно недостатъчно за един шокохолик. Колкото да го подразнят и да го оставят гладен. Щях да използвам друга дума, ама ще стане много нецензурно.

Да се върна на шоколада. Парченцата са си стандартни, с надпис Lindt в средата. Определено като ги разчупиш не се разтича пълнежа, даже не се различава кой знае колко от останалия шоколад. С две думи нищо неочаквано. Докато не го опиташ. Ама те май повечето шоколади са така. :)

Не знам как да го опиша, но е страхотно вкусен. Чист шоколад, сладък, разтапящ се в устата ти, абсолютно както си си го представял като си гледал рекламата. Вярно, че е само млечен шоколад, но според мен има някаква тайна съставка, която го прави различен от другите млечни шоколади. Вкусотия и половина, разграби се на мига, но както казах не стигна за никого. Личи си и качеството и опита при направата му.

Скоро се залепих пред шоколадите Lindt в един магазин и видях, че има и бял такъв, но в две различни опаковки, бяла и жълта. А колко червен имаше, като този, който опитах. И на бонбонки и на големи шоколади и на малки. Едвам ме издърпаха от щанда. Ако имате повод вземете си и се поглезете. Няма да сбъркате, много нежен шоколад, страхотно изкушение е. Имам си нов, по-скоро още един фаворит сред шоколадите. Прави са някои хора, които харесват чистия шоколад, без пълнежи и добавки. Явно има за какво. Май само го хвалих и е по-добре сами да се убедите в качеството му.

Име: Schweizer Milch-Chocolade mit zartschmelzender Fuelling
Производител: Chocolatefabriken Lindt & Spruengli AG
Държава: Швейцария
Грамаж: 100 г
Цена: около 3.50 лв, но ми е подарък и не знам точно

вторник, 16 март 2010 г.

Кума Лиса и играта

Прочетох, че има игра с награди с шоколадчетата Кума Лиса и понеже отдавна се каня да ги опитам, реших, че сега е моментът. Купих си 5 шоколадчета, така хем ще има за играта, хем за всеки ще има шоколад да си опита. Цената е 0.79 лв на шоколадче. Интересът ми към Кума Лиса се дължи на това, че на доста места прочетох, че това е шоколадът от детството ни (от моето със сигурност), който се е завърнал. А това трябваше да се провери.

В интерес на истината колкото и да напрягах мозъка си не можах да се сетя как е изглеждало това шоколадче, като съм била дете. Ясно, че трябва да е с лисица, но това не извикваше никакъв спомен в съзнанието ми. Поразтърсих се и намерих една снимка, която само леко раздвижи спомените ми, но пак не достатъчно (снимката е от сайта Нашето детство, много интересен сайт между другото).

Сегашния шоколад е много по-шарен, на днешните деца определено им трябва нещо по-интересно, за да им привлече вниманието. Кума Лиса и тя е напред с материала, цялостната и визия е по-съвременна и дрешките и чадърчето и обувките. Петлето го е загубила някъде, вместо него си има чантичка, не мога да прочета каква марка е. :)

Няма шапка, да и се види русата грива, гримирана е, изобщо цяла мадама. Опаковката е найлонова, в миналото ни беше хартиена, което ме подсеща, че тогава не обгръщаше целия шоколад и двата му края се подаваха завити в станиол.

Размерът също се различава. Съвременният шоколад е пораснал малко и е настигнал другите днешни шоколади, но пък е поотслабнал и е доста тъничък, така че на грамаж е почти колкото Кума Лиса от детството ни, т.е. 46 гр.

Отварям го внимателно, защото опаковките ми трябват за играта. При вида на шоколада, една лампичка светна в главата ми и се сещам, че това съм го виждала и преди и даже съм го яла. Причина за тази лампичка са концентричните полуокръжности в двата края на шоколада. Да и оня шоколад имаше такива. Сещам се за него. Сещам се и че доста често шоколада, който ядяхме тогава побеляваше, защото твърде дълго е седял или по магазините или вкъщи са го крили от нас. И беше доста твърд в такива случай. Та и съвременния шоколад ги има тези полукръгчета и както казах е доста тъничък.



Няма да си кривя душата, не помня какъв е бил вкуса на шоколада Кума Лиса в детството ни. Или малко шоколад съм яла или всичкото е било просто шоколад, вкусен, сладък и млечен. Отчупвам на всички по парченце, малко трудно се чупи като не е разчертан, но това не пречи.

Хм, вкусен е, сладък, много шоколадов, млечен, така си представям един млечен шоколад. Докарали са го на вкус и на цвят. Не те изненадват с нищо ново, но няма и нужда, това си очаквал и това получаваш. Според някои вкусът бил същия като в миналото, но както казах, не помня и затова не правя сравнение. На мен ми хареса, бих си го хапвала с удоволствие. Доста бързо се разтапя, ако го хванеш с пръсти, а тази опаковка не е много подходяща да го държиш с нея. Стигна за всички ни, даже остана и за днес. И днес хапвах и пак е вкусен. :)


Повече за играта със шоколадчетата Кума Лиса може да научите тук, а дори и да не искате да участвате може пак да си купите и да си подсладите деня. Това шоколадче от детството ме кара да си задавам въпроса защо някой не се сети да направи пак неща, които ни липсват от тогава и вече ги няма, а със сигурност ще са интересни и на днешните деца.

сряда, 10 март 2010 г.

Jacquot Truffes Bitter Classic


Наскоро си бяхме организирали шоколадова вечер, т.е. освен шоколад си хапнахме и шоколадови трюфели, защото се видя, че шоколада не стига за всички, явно ще трябва да си вземаме голям размер и то съвсем скоро, че малките растат и те разбират от сладко.

Та шоколад + шоколадови трюфели + добър филм = една спокойна (донякъде) и приятно прекарана вечер. Та сега ще ви споделя впечатленията си от трюфелите.

Трюфели хапвам за втори път. Първите ни бяха донесени от Франция, но не помня нито марката им, нито как изглеждаха. Въпреки, че бях предубедена към трюфелите по принцип, тези много ми харесаха и бях готова да експериментирам с различните видове.

Та затова и сега очакването ми беше за нещо вкусно, шоколадово и интересно. Признавам си, че тези трюфели ги избрах заради опаковката, което няма как да ми покаже дали вътре изглеждат по същия начин. И понеже от няколкото вида предлагащи се в магазина, тези най ни допаднаха, решихме да вземем тях. Категорични бяхме, че ще са класически трюфели, без добавки, като за първо опитване (тези от Франция също бяха такива). Като цена са поносими, все едно си вземаш два шоколада и на грамаж и на пари. Но може би трябва да се вземат и по-скъпи с идеята, че са по-хубави.

Та понеже ги избрах заради опаковката, ето я и нея. Много приятно старо злато, лъскаво, с хубави снимки, направена като сандъче със съкровища и сякаш завързана с панделка. Направена с вкус и привличаща вниманието. Разлепя се и после има прорез, за да можете да закопчеете кутийката, ако ви останат неизядени трюфели и искате да си ги скриете за следващия ден.


Вътре ме очаква златно пакетче, но много наситено златно, чак те заслепява с печати на фирмата. Него нямаше как да го отворя внимателно. И ето ги и тях. Трюфелите или по нашенски шоколадовите бонбони, които са крайната ми цел.

Първо впечатление: като за начало покритието им ми се стори доста бедно от към какао. Не знам дали защото са се допирали до пакетчето или просто така са направени. Иначе пък са много, ще стигнат за всички. Така и не успях да преброя колко трюфели се съдържат в 200 гр, след 10-тия им загубих бройката. :) По форма са като малка пирамидка, все едно си хванал шоколадова топка с три пръста и лекичко си я смачкал. Всичките изглеждаха един и същи. Струва ми се, че малко по разчупени форми трябва да имат, не да са всичките еднакви, като излезли от калъп.
Второ впечатление: Тук вече включвам и вкусовите си рецептори. Когато опиташ трюфела, езикът ти полепва с какао, което лекичко горчи, ако е хубаво и качествено. Впиваш зъби в тъмния шоколад, много лесно се отхапва, мек е, леко сладък, много приятен на вкус. Втора хапка и трюфела го няма. Вкусът на какаото се е загубил, усеща се само шоколада, който се разтапя в устата ти. Доста наситен вкус, идеален за почитателите на много шоколадово, без примеси, които да ги разсейват и омекотяват вкуса на шоколада.

Не помня колко изядох, но определено останаха и за другите, а и за другия ден. Направих грешката да ги сложа в хладилника. Когато пак хапнах от тях, вкуса си беше същия, но го няма онова усещане за топящ се в устата ти шоколад, тъй като се е стегнал от студеното и е твърд.

Хубави са трюфелите, но май очаквах още малко, сякаш нещо не им достигаше. Може би още малко какао, а може би на първите, които съм опитвала съм харесала повече шоколада вътре. Както знаете различните фирми правят натуралния шоколад с различни тайни добавки и дори да си мислиш, че е все натурален шоколад, откриваш, че се различават по нещо. Та и при трюфелите така. Харесаха ми, но ще пробвам и класическите трюфели на други фирми, за да си избера фаворит.


Име: Jacqout Truffes Fantaisie Bitter Classic
Производител: Jacquot
Държава: Франция
Грамаж: 200 г
Цена: 4.69 лв