Noir poire amandes

Странни неща се случват с този шоколад. Първо седя сума ти време в хладилника, чакащ удобен момент да ни се покаже. Стоенето в хладилника не е препоръчително за повечето шоколади, не знам защо, но губят част от вкусовите си качества. По принцип трябва да се съхранят на около 18ºC. Явно шоколадът тогава запазва най-добре вкусовите си качества. Та този шоколад добре си отлежа в хладилника и учудващо това не беше се отразило на вкуса му. Явно е шоколад – ескимос.

Другото странно беше, че не намерих каква марка е. На него пише Katy exquisite, но такава марка шоколади не открих. Възможно е да е така, защото е произведен за Kaufland, но все пак трябва да съществува някъде тази марка. Ще се разтърся още, гризе ме любопитството.

До тук имаме анонимен шоколад ескимос. Време е да започнем да го разкриваме малко по малко. Шоколадът, ако не сте разбрали още от снимката е Noir poire amandes. Произведен във Франция и името му преведено означава „Натурален шоколад с пълнеж круша и карамелизирани бадеми“. Разкош. До сега не бях опитвала шоколад с круша, но намерих доста рецепти за такива шоколадови изкушения, явно е страхотна комбинация.

Опаковката е картонена, семпла, черно със зелено. Малко повече ми идва черното, можеха да сложат още малко зелено, но и така се търпи. На едно от зелените поленца, като на полянка са сложени круша, три бадема и две парченца шоколад. Парченцата са доста реалистични, даже посягам към тях, да се уверя, че са само нарисувани. Има си лентичка за отваряне, но аз нали съм наопаки, си го отворих отгоре. Няма да си късам кутийката, да ме пита човек за какво ми е, но освен вкусове си събирам и опаковките им.

Обвити в златен станиол ме чакат 10 парченца. Тези хора само намаляват броя на парчетата, не мислят за мен. Аз искам повече парчета, тях ги мързи да ги делят. Не че грамажа не е един и същ, но аз да си кажа. Нали първо „хапвам“ с очи и нос, та затова първото впечатление е много важно. Парченцата и тук са доста реалистични, също като на опаковката. Леко вдлъбнати в средата, разделени по диагонал и във всяко триъгълниче още линийки. От обратната страна е леко грапав, което е характерно за всички шоколади с пълнеж от различни парченца. Цветът им е хубаво кафяв, не много тъмен, като на натуралните шоколади, с леко прозиращи сенки отдолу от бадемите и крушата.

Не можах да го разчупя правилно, не знам дали заради ядките или защото самите парченца не бяха отбелязани до края. Така че хапвах шоколадови триъгълници. Като го счупих миришеше много приятно сладко, не точни на круши, а по-скоро на карамел, но едва доловим, лек и подканящ те. Отхапвам. Мммм, парченцата бадем са доста едрички, не са само трошички и се усещат. Хръпкат, смесват се със шоколада, усеща се и леко сладкото по тях. Хм, сек, чакай. Тук има и още нещо. Малки свежи парченца, едва забележими, почти прозрачни, това трябва да е крушата. Според инфото на опаковката, така наречените круши всъщност са смес от круша, ябълка и фибри от ананас, каквото и да означава това последното. Но са го докарали на вкус.

Много ми хареса шоколада, комбинацията с круши и бадеми определено си струва и ако имам възможност бих си направила подобен сладкиш. Тъмният шоколад не беше много тъмен, около 47%, затова и шоколадът като цяло беше по-скоро сладък, отколкото какаов. Бадемите, както казах си бяха добре като големина и се вписват много добре вкусово, а крушата му придава завършен вид. Само дето ти се иска да има много плодове, полети с шоколад, круши, ябълки, ягоди, малини и да ядеш, ядеш...

Boss Fine Milk

В магазина сме. Яде ми се шоколад, макар да гледам да не се изкушавам често, че натоварва бюджета. Но не мога да си избера. И този път не е защото има голямо изобилие, а точно обратното – липсва такова. Което си е направо срам за верига супермаркети, но това е друга тема, явно просто ще избягвам да пазарувам от там. Та така, въртях се, чудих се, гледах. Преобладаваха Милка, но не исках тях. Другите и те не ми хващаха око. Явно няма да се яде шоколад днес.

Отидох на касата, но не ме свърташе на едно място. Понякога като ме хване шоколадовия глад и не трябва човек да е близо до мен. Добре, че не ми се случва много често или имам с какво да го залъжа. Георги реши да ме избави от мъките ми и отиде да ми избере шоколад. Върна се с Boss Fine Milk. Аз лично сигурно не бих го избрала, не знам защо, може би марката я свързвам по-скоро със сладолед, а не шоколад.

Така прибрахме се вкъщи. Следва снимане, разопаковане и опитване на шоколада. Както се разбира, зора ми за шоколад не е минал напълно, но след като вече е в ръцете ми поне е притъпен малко.

Шоколадът Boss е на Nestle. От сайта им разбрах, че серията Boss се води луксозна, демек само за цените, като мен и богаташи, не като мен. На опаковката шоколада е представен само като Boss Fine Milk, в превод Boss млечен шоколад и толкова. Само, че при луксозната серия не може просто така и затова в добавка има Extra Fine Milk Chocolate и Rich in cocoa. С две думи, той е най-млечен от млечните и най-фин от фините. На сайта на Nestle е обяснено така "Най-фин млечен шоколад с изключително богато съдържание на какао (36%- най-високото какаово съдържание от всички млечни шоколади на българския пазар), подходящ за истински ценители". Направо трябва да се чувстваш богоизбран, че си имал достъп до тоя шоколад.

Не си мислете, че подхождам критично към шоколада, просто ме дразни това превъзнасяне. Да не си мислят, че ако те не ми кажат какъв е, аз няма да усетя като го хапна. Дразни ме такава реклама, сякаш потребителите нямат собствено мнение и не могат да преценят ценители ли са или не.
Да продължа по същество, че стана дълго, а не съм го опитала още. Виртуално де, реално вече е изяден. :) Опаковката е хубава, хартиена кутийка, елегантна, изпипана. Освен всичко написано за шоколада, на нея има и логото на Boss, две парченца шоколад, изглеждащи доста достоверно, както се оказа по-късно и малко мляко, направено като крилца. Явно, за да покаже колко е фин шоколада.

На гърба няма да ви казвам какво пише, но целия е запълнен с информация, като не пропускат да ни напомнят, че има и други видове шоколад от луксозната серия. Отварям и изваждам шоколад, увит в златен станиол. Там не се моткам много и стигаме до шоколада. Хм, две неща ми се сториха странни. Шоколадът е разделен на 6 блокчета, продълговати. Броя пак, пак 6. Интересно защо са решили така, може би мислят, че е по-удобно за ядене. Другото, което ме учуди, че едното парченце беше ужулено. Не си личеше шоколадът да е отварян, нямаше никакви следи по опаковката или станиола, но на парченцето си имаше следа.
Счупихме го на шестте парчета. Не са много удобни. Едно, че всяко от тях си е почти отделен шоколад, друго че почва да се размазва, докато го ядеш. По ми харесват малките парченца, хем лесно се хапват, хем имаш чувството, че шоколадът е повече. Опитах го и честно казано първото ми усещане беше за обикновен шоколад, даже леко невкусен, ядях шоколад, а не го усещах като такъв. После малко се пооправи положението, след първото голямо парче. Според Георги това бил мъжки шоколад, без грим, т.е. само шоколад, без разни глезотии. То и за мен си беше шоколад, но не усетих ни млякото, ни лекотата, ни финеса, абе нищо.

Изядохме го, но като цяло съм разочарована, вкусен, но не прекрасен или неустоим. Въобще не отговаря на рекламата, която му правят. Да не говорим, че и цената му са завишили изкуствено и ако аз го купувах, сигурно нямаше да го взема. Язък за луксозната опаковка, като съдържанието не отговаря, но то с доста продукти ситуацията е такава.

По-добре е да си взема един сладолед Boss, от колкото шоколад със същото име. Другите му разновидности изглеждат привлекателни, но съм скептично настроена и към тях. Ако сте опитвали, споделете мнение. Приемам предложения и какъв да е следващия шоколад, който ще опитам.